Колкото и да е неприятно за нас, които жадуваме да сме европейци, май най-точната дефиниция за българите е тази, дадена от Антоний Гълъбов: насилствено уседнали номади.
В течение на поне две хилядолетия българите са се настанявали на някаква територия с мисълта, че това е временно, че в следващите няколко месеца или най-много години ще трябва да се преместят на друго място. Поради тази причина се сглобяват на бърза ръка някакви колиби, колкото да предпазват от дъжда, без да се търси кой знае какъв уют. По всичко личи, че древните българи са били достатъчно многобройни, за да предадат тази черта на всичките етноси, с които са се смесвали в течение на вековете - потомци на траки и келти, черноморски гърци, римски колонисти и кой ли още не.
Като прибавим и унищожителната сила на комунизма, се получава кочината, в която живеем днес. Дори и едни сърби - балканци като нас и събратя по злополучието да преминат през комунистическия ад - сякаш имат по-уредена държава, макар че през последните десет-петнадесет години преживяха и две войни.
Докато пишех тези редове, спряха тока. Толкова често ни се случва, та го смятаме едва ли не за нормално. Колко пъти са ни спирали топлата вода, колко пъти сме чакали автобуса, влака или трамвая, без изобщо да идват, колко пъти сме пропадали в някаква дупка по тротоара или улицата. С една дума - кочина!
И като че ли изпитваме садомазохистично удоволствие, ако кочината е по-мръсна.
Животът и светът, в който живеем, са ни дадени от Бога. Не ни ли задължава това да ги пазим? Не зависи ли в крайна сметка от нас да имаме отговорна и дейна гражданска позиция, за да излезем най-сетне от тази кочина, ако изобщо го желаем? Ще станем ли с нещо малко повече човеци, ако повтаряме като мантра комунистическия лозунг, че и едните, и другите са маскари и ако гласуваме в най-добрия случай за хора, видимо болни от омраза?
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар