“Демир” е “желязо” на турски, а “сидеро” е “желязо” на гръцки. Желязното в Ахмед Демир Доган и Волен Сидеров е непоклатимата им вярност към Москва и обвързаността им с КГБ и “Държавна сигурност”.
Волен Сидеров е ухажван и награждаван от една московска академия, създадена от кадри на КГБ, а главният му идеолог Станислав Станилов – също доносник на “Държавна сигурност” като Доган – определя демокрацията като протестантска измислица за унищожаването на съборния модел на православието. Истерични привърженици на “Атака” пък крещят в ефир, че искат да видят България не “със”, а “във” Русия.
Като основен коалиционен партньор на БСП Доган поддържа изцяло стратегията на Станишев и Първанов за дозаробването на България от режима на Путин-Медведев и не направи фактически нищо за осъждането на виновниците на така наречения “възродителен процес”. Медиите на верния кадър на ДПС Ирена Кръстева пък се отличават с готовността си да оправдават всякакви форми на руската агресия.
Турция поддържа Доган според формулата “Знаем, че е негодник, но е наш”. Не бива да се сърдим на Анкара, че се грижи за турската диаспора, а най-вече на себе си, че изобщо не се интересуваме от българските общности в чужбина. Май единственият ни опит да направим нещо според същата формула беше в началото на 1992 г., когато България събра кураж да признае първа независимостта на Република Македония.
сряда, 27 май 2009 г.
петък, 22 май 2009 г.
A HOT SUMMER DREAM
Сънуваш, че караш колата си или се возиш в автобус, без возилото да изтрещява от време на време в някоя дупка по улиците.
Сънуваш, че ако все пак има някакъв трап по платното, този трап е надлежно обозначен със съответните знаци и сигнализация.
Сънуваш, че си тръгнал с велосипеда си за Париж и никой не ти иска по пътя проверка на паспорта или личната карта.
Сънуваш, че не ти спират парното и топлата вода посред зима поради прекъсването на доставките на газ от Русия.
Сънуваш, че пред сградата на парламента в собствeната ти страна не стърчи паметникът на един чужд владетел.
Сънуваш, че центърът на твоята столица не е осеян от улици с имената на никому неизвестни чужди генерали и терористи.
Сънуваш, че не те е срам от безгръбначието и простотията на собствените ти управници – премиер, президент, председател на Народното събрание.
You may say I’m a dreamer, but I’m not the only one…
Може да се случи, ако гласуваш и знаеш за кого.
сряда, 13 май 2009 г.
Биография на Пламен С.Цветков
Кой е Пламен С. Цветков?
Дата и място на раждане: 8 август 1951 г., Берлин – Германия.
Образование: висше, завършил история в Историческия факултет на Софийския университет “Св.Климент Охридски” през 1976 г., през 1980 г. защитава дисертация за научната и образователна степен “доктор”. От 1981 г. е на работа в Института по история към БАН, където през 1991 г. е хабилитиран за доцент. През 1999 г. защитава дисертация за научната степен “доктор на историческите науки”. От края на 2000 г. е щатен преподавател в Новия български университет, където през февруари 2002 г. е хабилитиран за професор по нова и най-нова история.
Семейно положение: женен, с три деца – една дъщеря и двама синове, а вече и дядо на една внучка.
Потекло, родители: Дядото по бащина линия – Борис Цветков Чаушев – е бил деец на Демократическата партия. Бащата – Симеон Борисов Цветков и майката – Тодорка Тодорова Цветкова са били членове на БКП, единствените от седем братя и сестри и съответно от пет братя и сестри. Родителите са били дипломати и като такива са служили и на разузнаването. Благодарение на родителите си попада на Запад, но когато решава да остане там, агенти на комунистическата “Държавна сигурност” го връщат насила обратно в съветска България през 1972 г.
Членство в политически партии: Никога не е членувал в БКП, нито е подавал молба за членство в БКП, а обратното – отказвал е да членува в БКП.
През февруари 1990 г. влиза във възстановената Демократическа партия, която напуска след смъртта на Стефан Савов в началото на 2000 г. поради несъгласие с клиентелистките методи на новото ръководство начело с Александър Праматарски.
През 2000 г. става един от учредителите на Християнсоциалния съюз. През лятото на 2002 г. напуска Християнсоциалния съюз поради несъгласие с линията на сътрудничество с НДСВ, а през есента на същата година влиза в СДС.
В началото на 2004 г. напуска СДС и става един от учредителите на Демократи за силна България.
Политически опит: През 1990 г. е кандидат за народен представител в листата на СДС за област Монтана, през 1997 г. е кандидат за народен представител в листата на ОДС за 23-ти МИР, през 2003 г. е кандидат за общински съветник в листата на СДС за София, а през 2005 г. е кандидат за народен представител в листата на ДСБ за 23-ти МИР.
Един от авторите на редица програмни документи на Демократическата партия, дал е своя принос и за програмата на Демократи за силна България.
Член на Върховния партиен съвет на Демократическата партия от 1990 до 1993 г. и от 1996 до 2000 г., заместник-председател на Християнсоциалния съюз през 2000-2001 г.
ЗАБЕЛЕЖКИ:
1.На парламентарните избори, проведени на 25 юни 2005 г., Пламен С.Цветков беше на осмо място в кандидатската листа на партията “Демократи за силна България”. ДСБ беше единствената политическа сила, участваща в изборите, която предварително предаде на комисията за достъп до класифицираната информация списъците на своите кандидати за народни представители, за да се провери дали няма сред тях някогашни щатни или нещатни сътрудници на “Държавна сигурност” или на други репресивни и шпионски органи на комунистическия режим. С чисто минало се оказаха абсолютно всички кандидати на ДСБ за народни представители без изключение.
2. Дисертацията за присъждане на научната и образователна степен “доктор” (тогава “кандидат на историческите науки”) беше на тема “Съветската политика за колективна сигурност и балканските държави (1933-1935 г.)”. Защитата се проведе през декември 1980 г. в Московския държавен университет, ще рече в края на третата година на докторантурата (тогава аспирантура). През 1975-1977 г., по силата на “генералната линия” за “всестранно сближаване и пълно сливане” на България със СССР, на практика всички докторанти (аспиранти) по история се изпращаха в съветски учебни заведения. Дисертацията беше посветена на дипломатическата история на връзките на Москва с балканските страни. С цената на много нерви и разправии се преборих в текста да останат едни цитати от изказвания на Ленин, от които се виждаше, че за създателя на съветската държава “мирното съвместно съществуване” е само временен компромис, докато комунистическа Русия събере достатъчно сили, за да може да завладее целия свят.
Дата и място на раждане: 8 август 1951 г., Берлин – Германия.
Образование: висше, завършил история в Историческия факултет на Софийския университет “Св.Климент Охридски” през 1976 г., през 1980 г. защитава дисертация за научната и образователна степен “доктор”. От 1981 г. е на работа в Института по история към БАН, където през 1991 г. е хабилитиран за доцент. През 1999 г. защитава дисертация за научната степен “доктор на историческите науки”. От края на 2000 г. е щатен преподавател в Новия български университет, където през февруари 2002 г. е хабилитиран за професор по нова и най-нова история.
Семейно положение: женен, с три деца – една дъщеря и двама синове, а вече и дядо на една внучка.
Потекло, родители: Дядото по бащина линия – Борис Цветков Чаушев – е бил деец на Демократическата партия. Бащата – Симеон Борисов Цветков и майката – Тодорка Тодорова Цветкова са били членове на БКП, единствените от седем братя и сестри и съответно от пет братя и сестри. Родителите са били дипломати и като такива са служили и на разузнаването. Благодарение на родителите си попада на Запад, но когато решава да остане там, агенти на комунистическата “Държавна сигурност” го връщат насила обратно в съветска България през 1972 г.
Членство в политически партии: Никога не е членувал в БКП, нито е подавал молба за членство в БКП, а обратното – отказвал е да членува в БКП.
През февруари 1990 г. влиза във възстановената Демократическа партия, която напуска след смъртта на Стефан Савов в началото на 2000 г. поради несъгласие с клиентелистките методи на новото ръководство начело с Александър Праматарски.
През 2000 г. става един от учредителите на Християнсоциалния съюз. През лятото на 2002 г. напуска Християнсоциалния съюз поради несъгласие с линията на сътрудничество с НДСВ, а през есента на същата година влиза в СДС.
В началото на 2004 г. напуска СДС и става един от учредителите на Демократи за силна България.
Политически опит: През 1990 г. е кандидат за народен представител в листата на СДС за област Монтана, през 1997 г. е кандидат за народен представител в листата на ОДС за 23-ти МИР, през 2003 г. е кандидат за общински съветник в листата на СДС за София, а през 2005 г. е кандидат за народен представител в листата на ДСБ за 23-ти МИР.
Един от авторите на редица програмни документи на Демократическата партия, дал е своя принос и за програмата на Демократи за силна България.
Член на Върховния партиен съвет на Демократическата партия от 1990 до 1993 г. и от 1996 до 2000 г., заместник-председател на Християнсоциалния съюз през 2000-2001 г.
ЗАБЕЛЕЖКИ:
1.На парламентарните избори, проведени на 25 юни 2005 г., Пламен С.Цветков беше на осмо място в кандидатската листа на партията “Демократи за силна България”. ДСБ беше единствената политическа сила, участваща в изборите, която предварително предаде на комисията за достъп до класифицираната информация списъците на своите кандидати за народни представители, за да се провери дали няма сред тях някогашни щатни или нещатни сътрудници на “Държавна сигурност” или на други репресивни и шпионски органи на комунистическия режим. С чисто минало се оказаха абсолютно всички кандидати на ДСБ за народни представители без изключение.
2. Дисертацията за присъждане на научната и образователна степен “доктор” (тогава “кандидат на историческите науки”) беше на тема “Съветската политика за колективна сигурност и балканските държави (1933-1935 г.)”. Защитата се проведе през декември 1980 г. в Московския държавен университет, ще рече в края на третата година на докторантурата (тогава аспирантура). През 1975-1977 г., по силата на “генералната линия” за “всестранно сближаване и пълно сливане” на България със СССР, на практика всички докторанти (аспиранти) по история се изпращаха в съветски учебни заведения. Дисертацията беше посветена на дипломатическата история на връзките на Москва с балканските страни. С цената на много нерви и разправии се преборих в текста да останат едни цитати от изказвания на Ленин, от които се виждаше, че за създателя на съветската държава “мирното съвместно съществуване” е само временен компромис, докато комунистическа Русия събере достатъчно сили, за да може да завладее целия свят.
вторник, 12 май 2009 г.
Да бием шута на московските хайдуци!
Казвам се Пламен Симеонов Цветков, 57 годишен, историк, професор в Новия български унирверситет и един от учредителите на Демократи за силна България. Обичам работата си, но това не ми пречи да участвам в политиката и да се кандидатирам за Европейския парламент в листата на Синята коалиция. Причините за това, на пръв поглед странно поведение бих могъл да резюмирам по следния начин:
1.Политиката е несъмнено мръсна работа и това се усеща по най-болезнен начин именно в страна като нашата. Отказът да участваш в политиката не е ли обаче предварително съгласие да оставиш политиката в ръцете на мръсниците?
2.Писна ми двадесет години след падането на Берлинската стена да продължават да ни управляват същите недоразумения на природата, които бяха на власт и преди 1989 г. И тогава, и сега щатни кадри и доносници на комунистическата “Държавна сигурност”, свикнали да се подчиняват подсъзнателно на всичко руско и съветско, се намират на най-високите постове в държавата и заемат ключови позиции в бизнеса и медиите.
Как биха реагирали примерно французите, ако президент на страната им беше някогашен сътрудник на нацисткия окупационен режим от 1940-1944 г., а премиерът им беше потомък на Филип Петен или Пиер Лавал? Това е България днес - президентът е доносник на комунистическата “Държавна сигурност”, а премиерът Сергей Дмитриевич Станишев е потомствена комунистическа номенклатура и шестият съветски поданик на този пост у нас след Георги Димитров, Васил Коларов, Вълко Червенков, Гриша Филипов и Андрей Луканов.
3.Дали има нещо, по което да се познава, че от пет години България е член на НАТО, а от две – и на Европейския съюз? Искам всеки българин да усети във всекидневието си, че принадлежим на Европа не само като култура и история, но и като ценности и като отговорност. Това включва и участието ни във взимането на решения, които за валидни за целия Европейски съюз и същевременно засягат жителя и на най-затънтеното балканско селце.
4.Омръзнаха ми истеричните и неспирни крясъци по медиите, че за всичко са виновни американците и Иван Костов.
5.Притеснен съм от това, че световната финансова криза рязко уголеми броя на мераклиите за гробокопачи на капитализма.
Ако бъда избран за депутат в Европейския парламент бих имал за приоритет следните цели:
1.Ще се боря срещу изкушението да се засилва държавната намеса в икономиката и да се прибягва към протекционизма с кухи и абсурдни лозунги от типа: “Купувайте само френското”, “Купувайте само немското”, “Купувайте само българското” и т.н. В съвременния свят просто няма само френски, само немски или само български стоки – на практика всяка стока или изделие е международен продукт. Колкото до държавната намеса, именно тази намеса е причината за голямата продължителност и за катастрофалната разрушителност на Голямата депресия от 1929-1933 г., с която често сравняват днешната криза.
2.Ще съдействам за изработването на нормативна база за обща енергийна политика на Европейския съюз. Миналия януари усетихме по болезнен начин върху собствения си гръб газовия шантаж на Русия.
С държането си Русия доказа за пореден път, че е несъвместима със самите основи на човешката цивилизация. Режимът на Путин-Медведев не желае да скъса с имперския си начин на мислене и няма никакво намерение да отрече комунистическото минало. Как бихме гледали днес на Германия, ако в центъра на Берлин имаше мавзолей на Хитлер, а втората по сила политическа формация се наричаше “Националсоциалистическа германска работническа партия”. Тъкмо това е Русия днес – в центъра на Москва стърчи мавзолеят на Ленин, а най-мощната опозиционна сила е комунистическата партия на Генадий Зюганов.
Нормативната база за единна енергийна политика на Европейския съюз трябва да изключи или най-малкото рязко да ограничи възможностите на Русия да постига двустранни енергийни споразумения с отделните страни на ЕС и така да задушава още в зародиш усилията за разнообразяване на енергийните източници за Европа.
3.Ще съдействам за изработването на задължителни минимални критерии за демократичността на политическата система в страните членки на Европейския съюз. В рамките на ЕС има най-различни форми на управление – парламентарна система, президентска република, конституционнопарламентарна монархия, както и най-различни избирателни системи – пропорционална, мажоритарна, смесена и т.н. Същественото обаче е гарантираното общо, равно и пряко избирателно право за гражданите на Европейския съюз с тайно гласуване. Това право е обезпечено и от сега действащата конституция на Република България, но то очевидно бе погазено с последните промени в избирателния закон.
Задължителните минимални критерии за една демократична политическа система трябва да включват забраната да се внасят промени в избирателния закон след повече от една година след провеждането на съответните избори. По най-ефикасен начин със съответната строга наказателна отговорност трябва да се забрани също така порочната практика на купуване на гласове и на монополизирането на определена политическа сила в даден регион или населено място.
4.Ще се боря за приравняването на комунистическите престъпления срещу човечеството с нацисткия Холокост. Отричането на комунистическите престъпления трябва да стане наказуемо така, както е наказуемо отричането на Холокоста.
5.Ще се стремя Европейският парламент да забрани на щатни кадри на репресивните служби на комунистическите режими да стават депутати. В Страсбург и Брюксел няма място за нацистки военнопрестъпници и по-същия начин не бива да има място и за комунистически военнопрестъпници.
6.Ще държа на колкото се може по-тясно сътрудничество между Европейския съюз и Съединените щати, тъй като и от двете страни на Атлантика споделяме общи ценности и ни дебнат едни и същи заплахи.
Време е да изритаме БСП и “Държавна сигурност” от властта!
Време е да бием шута на ДПС!
Това са само някои от идеите ми. Ще се радвам, ако и вие ми дадете своите препоръки, за да направим и Европа, и България едно наистина добро място за живеене. Готов съм да отговарям и на всякакви питания от ваша страна.
Доскоро! Бог да ви благослови!
1.Политиката е несъмнено мръсна работа и това се усеща по най-болезнен начин именно в страна като нашата. Отказът да участваш в политиката не е ли обаче предварително съгласие да оставиш политиката в ръцете на мръсниците?
2.Писна ми двадесет години след падането на Берлинската стена да продължават да ни управляват същите недоразумения на природата, които бяха на власт и преди 1989 г. И тогава, и сега щатни кадри и доносници на комунистическата “Държавна сигурност”, свикнали да се подчиняват подсъзнателно на всичко руско и съветско, се намират на най-високите постове в държавата и заемат ключови позиции в бизнеса и медиите.
Как биха реагирали примерно французите, ако президент на страната им беше някогашен сътрудник на нацисткия окупационен режим от 1940-1944 г., а премиерът им беше потомък на Филип Петен или Пиер Лавал? Това е България днес - президентът е доносник на комунистическата “Държавна сигурност”, а премиерът Сергей Дмитриевич Станишев е потомствена комунистическа номенклатура и шестият съветски поданик на този пост у нас след Георги Димитров, Васил Коларов, Вълко Червенков, Гриша Филипов и Андрей Луканов.
3.Дали има нещо, по което да се познава, че от пет години България е член на НАТО, а от две – и на Европейския съюз? Искам всеки българин да усети във всекидневието си, че принадлежим на Европа не само като култура и история, но и като ценности и като отговорност. Това включва и участието ни във взимането на решения, които за валидни за целия Европейски съюз и същевременно засягат жителя и на най-затънтеното балканско селце.
4.Омръзнаха ми истеричните и неспирни крясъци по медиите, че за всичко са виновни американците и Иван Костов.
5.Притеснен съм от това, че световната финансова криза рязко уголеми броя на мераклиите за гробокопачи на капитализма.
Ако бъда избран за депутат в Европейския парламент бих имал за приоритет следните цели:
1.Ще се боря срещу изкушението да се засилва държавната намеса в икономиката и да се прибягва към протекционизма с кухи и абсурдни лозунги от типа: “Купувайте само френското”, “Купувайте само немското”, “Купувайте само българското” и т.н. В съвременния свят просто няма само френски, само немски или само български стоки – на практика всяка стока или изделие е международен продукт. Колкото до държавната намеса, именно тази намеса е причината за голямата продължителност и за катастрофалната разрушителност на Голямата депресия от 1929-1933 г., с която често сравняват днешната криза.
2.Ще съдействам за изработването на нормативна база за обща енергийна политика на Европейския съюз. Миналия януари усетихме по болезнен начин върху собствения си гръб газовия шантаж на Русия.
С държането си Русия доказа за пореден път, че е несъвместима със самите основи на човешката цивилизация. Режимът на Путин-Медведев не желае да скъса с имперския си начин на мислене и няма никакво намерение да отрече комунистическото минало. Как бихме гледали днес на Германия, ако в центъра на Берлин имаше мавзолей на Хитлер, а втората по сила политическа формация се наричаше “Националсоциалистическа германска работническа партия”. Тъкмо това е Русия днес – в центъра на Москва стърчи мавзолеят на Ленин, а най-мощната опозиционна сила е комунистическата партия на Генадий Зюганов.
Нормативната база за единна енергийна политика на Европейския съюз трябва да изключи или най-малкото рязко да ограничи възможностите на Русия да постига двустранни енергийни споразумения с отделните страни на ЕС и така да задушава още в зародиш усилията за разнообразяване на енергийните източници за Европа.
3.Ще съдействам за изработването на задължителни минимални критерии за демократичността на политическата система в страните членки на Европейския съюз. В рамките на ЕС има най-различни форми на управление – парламентарна система, президентска република, конституционнопарламентарна монархия, както и най-различни избирателни системи – пропорционална, мажоритарна, смесена и т.н. Същественото обаче е гарантираното общо, равно и пряко избирателно право за гражданите на Европейския съюз с тайно гласуване. Това право е обезпечено и от сега действащата конституция на Република България, но то очевидно бе погазено с последните промени в избирателния закон.
Задължителните минимални критерии за една демократична политическа система трябва да включват забраната да се внасят промени в избирателния закон след повече от една година след провеждането на съответните избори. По най-ефикасен начин със съответната строга наказателна отговорност трябва да се забрани също така порочната практика на купуване на гласове и на монополизирането на определена политическа сила в даден регион или населено място.
4.Ще се боря за приравняването на комунистическите престъпления срещу човечеството с нацисткия Холокост. Отричането на комунистическите престъпления трябва да стане наказуемо така, както е наказуемо отричането на Холокоста.
5.Ще се стремя Европейският парламент да забрани на щатни кадри на репресивните служби на комунистическите режими да стават депутати. В Страсбург и Брюксел няма място за нацистки военнопрестъпници и по-същия начин не бива да има място и за комунистически военнопрестъпници.
6.Ще държа на колкото се може по-тясно сътрудничество между Европейския съюз и Съединените щати, тъй като и от двете страни на Атлантика споделяме общи ценности и ни дебнат едни и същи заплахи.
Време е да изритаме БСП и “Държавна сигурност” от властта!
Време е да бием шута на ДПС!
Това са само някои от идеите ми. Ще се радвам, ако и вие ми дадете своите препоръки, за да направим и Европа, и България едно наистина добро място за живеене. Готов съм да отговарям и на всякакви питания от ваша страна.
Доскоро! Бог да ви благослови!
Абонамент за:
Публикации (Atom)
