Казвам се Пламен Симеонов Цветков, 57 годишен, историк, професор в Новия български унирверситет и един от учредителите на Демократи за силна България. Обичам работата си, но това не ми пречи да участвам в политиката и да се кандидатирам за Европейския парламент в листата на Синята коалиция. Причините за това, на пръв поглед странно поведение бих могъл да резюмирам по следния начин:
1.Политиката е несъмнено мръсна работа и това се усеща по най-болезнен начин именно в страна като нашата. Отказът да участваш в политиката не е ли обаче предварително съгласие да оставиш политиката в ръцете на мръсниците?
2.Писна ми двадесет години след падането на Берлинската стена да продължават да ни управляват същите недоразумения на природата, които бяха на власт и преди 1989 г. И тогава, и сега щатни кадри и доносници на комунистическата “Държавна сигурност”, свикнали да се подчиняват подсъзнателно на всичко руско и съветско, се намират на най-високите постове в държавата и заемат ключови позиции в бизнеса и медиите.
Как биха реагирали примерно французите, ако президент на страната им беше някогашен сътрудник на нацисткия окупационен режим от 1940-1944 г., а премиерът им беше потомък на Филип Петен или Пиер Лавал? Това е България днес - президентът е доносник на комунистическата “Държавна сигурност”, а премиерът Сергей Дмитриевич Станишев е потомствена комунистическа номенклатура и шестият съветски поданик на този пост у нас след Георги Димитров, Васил Коларов, Вълко Червенков, Гриша Филипов и Андрей Луканов.
3.Дали има нещо, по което да се познава, че от пет години България е член на НАТО, а от две – и на Европейския съюз? Искам всеки българин да усети във всекидневието си, че принадлежим на Европа не само като култура и история, но и като ценности и като отговорност. Това включва и участието ни във взимането на решения, които за валидни за целия Европейски съюз и същевременно засягат жителя и на най-затънтеното балканско селце.
4.Омръзнаха ми истеричните и неспирни крясъци по медиите, че за всичко са виновни американците и Иван Костов.
5.Притеснен съм от това, че световната финансова криза рязко уголеми броя на мераклиите за гробокопачи на капитализма.
Ако бъда избран за депутат в Европейския парламент бих имал за приоритет следните цели:
1.Ще се боря срещу изкушението да се засилва държавната намеса в икономиката и да се прибягва към протекционизма с кухи и абсурдни лозунги от типа: “Купувайте само френското”, “Купувайте само немското”, “Купувайте само българското” и т.н. В съвременния свят просто няма само френски, само немски или само български стоки – на практика всяка стока или изделие е международен продукт. Колкото до държавната намеса, именно тази намеса е причината за голямата продължителност и за катастрофалната разрушителност на Голямата депресия от 1929-1933 г., с която често сравняват днешната криза.
2.Ще съдействам за изработването на нормативна база за обща енергийна политика на Европейския съюз. Миналия януари усетихме по болезнен начин върху собствения си гръб газовия шантаж на Русия.
С държането си Русия доказа за пореден път, че е несъвместима със самите основи на човешката цивилизация. Режимът на Путин-Медведев не желае да скъса с имперския си начин на мислене и няма никакво намерение да отрече комунистическото минало. Как бихме гледали днес на Германия, ако в центъра на Берлин имаше мавзолей на Хитлер, а втората по сила политическа формация се наричаше “Националсоциалистическа германска работническа партия”. Тъкмо това е Русия днес – в центъра на Москва стърчи мавзолеят на Ленин, а най-мощната опозиционна сила е комунистическата партия на Генадий Зюганов.
Нормативната база за единна енергийна политика на Европейския съюз трябва да изключи или най-малкото рязко да ограничи възможностите на Русия да постига двустранни енергийни споразумения с отделните страни на ЕС и така да задушава още в зародиш усилията за разнообразяване на енергийните източници за Европа.
3.Ще съдействам за изработването на задължителни минимални критерии за демократичността на политическата система в страните членки на Европейския съюз. В рамките на ЕС има най-различни форми на управление – парламентарна система, президентска република, конституционнопарламентарна монархия, както и най-различни избирателни системи – пропорционална, мажоритарна, смесена и т.н. Същественото обаче е гарантираното общо, равно и пряко избирателно право за гражданите на Европейския съюз с тайно гласуване. Това право е обезпечено и от сега действащата конституция на Република България, но то очевидно бе погазено с последните промени в избирателния закон.
Задължителните минимални критерии за една демократична политическа система трябва да включват забраната да се внасят промени в избирателния закон след повече от една година след провеждането на съответните избори. По най-ефикасен начин със съответната строга наказателна отговорност трябва да се забрани също така порочната практика на купуване на гласове и на монополизирането на определена политическа сила в даден регион или населено място.
4.Ще се боря за приравняването на комунистическите престъпления срещу човечеството с нацисткия Холокост. Отричането на комунистическите престъпления трябва да стане наказуемо така, както е наказуемо отричането на Холокоста.
5.Ще се стремя Европейският парламент да забрани на щатни кадри на репресивните служби на комунистическите режими да стават депутати. В Страсбург и Брюксел няма място за нацистки военнопрестъпници и по-същия начин не бива да има място и за комунистически военнопрестъпници.
6.Ще държа на колкото се може по-тясно сътрудничество между Европейския съюз и Съединените щати, тъй като и от двете страни на Атлантика споделяме общи ценности и ни дебнат едни и същи заплахи.
Време е да изритаме БСП и “Държавна сигурност” от властта!
Време е да бием шута на ДПС!
Това са само някои от идеите ми. Ще се радвам, ако и вие ми дадете своите препоръки, за да направим и Европа, и България едно наистина добро място за живеене. Готов съм да отговарям и на всякакви питания от ваша страна.
Доскоро! Бог да ви благослови!
вторник, 12 май 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар