Биография на Пламен С.Цветков

Кой е Пламен С. Цветков?
Дата и място на раждане: 8 август 1951 г., Берлин – Германия.
Образование: висше, завършил история в Историческия факултет на Софийския университет “Св.Климент Охридски” през 1976 г., през 1980 г. защитава дисертация за научната и образователна степен “доктор”. От 1981 г. е на работа в Института по история към БАН, където през 1991 г. е хабилитиран за доцент. През 1999 г. защитава дисертация за научната степен “доктор на историческите науки”. От края на 2000 г. е щатен преподавател в Новия български университет, където през февруари 2002 г. е хабилитиран за професор по нова и най-нова история.
Семейно положение: женен, с три деца – една дъщеря и двама синове, а вече и дядо на една внучка.
Потекло, родители: Дядото по бащина линия – Борис Цветков Чаушев – е бил деец на Демократическата партия. Бащата – Симеон Борисов Цветков и майката – Тодорка Тодорова Цветкова са били членове на БКП, единствените от седем братя и сестри и съответно от пет братя и сестри. Родителите са били дипломати и като такива са служили и на разузнаването. Благодарение на родителите си попада на Запад, но когато решава да остане там, агенти на комунистическата “Държавна сигурност” го връщат насила обратно в съветска България през 1972 г.
Членство в политически партии: Никога не е членувал в БКП, нито е подавал молба за членство в БКП, а обратното – отказвал е да членува в БКП.
През февруари 1990 г. влиза във възстановената Демократическа партия, която напуска след смъртта на Стефан Савов в началото на 2000 г. поради несъгласие с клиентелистките методи на новото ръководство начело с Александър Праматарски.
През 2000 г. става един от учредителите на Християнсоциалния съюз. През лятото на 2002 г. напуска Християнсоциалния съюз поради несъгласие с линията на сътрудничество с НДСВ, а през есента на същата година влиза в СДС.
В началото на 2004 г. напуска СДС и става един от учредителите на Демократи за силна България.
Политически опит: През 1990 г. е кандидат за народен представител в листата на СДС за област Монтана, през 1997 г. е кандидат за народен представител в листата на ОДС за 23-ти МИР, през 2003 г. е кандидат за общински съветник в листата на СДС за София, а през 2005 г. е кандидат за народен представител в листата на ДСБ за 23-ти МИР.
Един от авторите на редица програмни документи на Демократическата партия, дал е своя принос и за програмата на Демократи за силна България.
Член на Върховния партиен съвет на Демократическата партия от 1990 до 1993 г. и от 1996 до 2000 г., заместник-председател на Християнсоциалния съюз през 2000-2001 г.


ЗАБЕЛЕЖКИ:
1.На парламентарните избори, проведени на 25 юни 2005 г., Пламен С.Цветков беше на осмо място в кандидатската листа на партията “Демократи за силна България”. ДСБ беше единствената политическа сила, участваща в изборите, която предварително предаде на комисията за достъп до класифицираната информация списъците на своите кандидати за народни представители, за да се провери дали няма сред тях някогашни щатни или нещатни сътрудници на “Държавна сигурност” или на други репресивни и шпионски органи на комунистическия режим. С чисто минало се оказаха абсолютно всички кандидати на ДСБ за народни представители без изключение.

2. Дисертацията за присъждане на научната и образователна степен “доктор” (тогава “кандидат на историческите науки”) беше на тема “Съветската политика за колективна сигурност и балканските държави (1933-1935 г.)”. Защитата се проведе през декември 1980 г. в Московския държавен университет, ще рече в края на третата година на докторантурата (тогава аспирантура). През 1975-1977 г., по силата на “генералната линия” за “всестранно сближаване и пълно сливане” на България със СССР, на практика всички докторанти (аспиранти) по история се изпращаха в съветски учебни заведения. Дисертацията беше посветена на дипломатическата история на връзките на Москва с балканските страни. С цената на много нерви и разправии се преборих в текста да останат едни цитати от изказвания на Ленин, от които се виждаше, че за създателя на съветската държава “мирното съвместно съществуване” е само временен компромис, докато комунистическа Русия събере достатъчно сили, за да може да завладее целия свят.